Тя затвори вратата на спалнята си,хвърли се на леглото
и заплака горчиво.Беше ходила на любимото си място,а
в мислите й бяха нахлули хиляди спомени.Тази вечер бе

да това e!точно това!
това е чувството,което така ме наранява!
превръща любовта ми в изстинал прах..

ето я!точно там e..
в ъгъла,не я ли видя?!
свита на кълбо..

дори и да кажа,че всичко ще е наред
продължавам да слушам за това как искаш да умреш..
и както винаги продължаваме да се борим

Самотата ме обгръща,
а любовта не се завръща!
Къде е тя,защо я няма,